Глава 2

  Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.  

--

  Защото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,  

--

  и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място ; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,  

--

  не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?  

--

  Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?  

--

  А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?  

--

  Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?  

--

  Обаче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: +Да обичаш ближният си като себе си+, добре правите.  

--

  Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.  

--

  Защото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.  

--

  Понеже Оня, Който е рекъл: +Не прелюбодействувай+, рекъл е и: +Не убивай+, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.  

--

  Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата.  

--

  Защото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.  

--

  Каква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?  

--

  Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,  

--

  и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?  

--

  Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.  

--

  Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.  

--

  Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.  

--

  Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?  

--

  Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?  

--

  Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;  

--

  и изпълни се писанието, което казва: +Аврам повярва в Бога; и това му се вмени за правда+ и се нарече Божий приятел.  

--

  Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.  

--

  Така също блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратеници и ги изпрати бърже през друг път?  

--

  Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.  

--