| Глава 2 |
1 |
Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб. --
|
2 |
Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене? --
|
3 |
И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви. --
|
4 |
Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас. --
|
5 |
Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного). --
|
6 |
За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас; --
|
7 |
така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб. --
|
8 |
Затова ви моля да го уверите в любовта си към него. --
|
9 |
Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко. --
|
10 |
А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа, --
|
11 |
да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли. --
|
12 |
А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело, --
|
13 |
духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония. --
|
14 |
Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него. --
|
15 |
Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. --
|
16 |
На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен? --
|
17 |
Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога. --
|