Глава 1

  Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:  

--

  Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.  

--

  Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.  

--

  Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.  

--

  Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.  

--

  Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.  

--

  И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.  

--

  Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:  

--

  даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, – за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.  

--

  И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,  

--

  като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.  

--

  Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.  

--

  Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,  

--

  (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.  

--

  С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,  

--

  като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.  

--

  Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?  

--

  Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?  

--

  Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;  

--

  понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.  

--

  А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,  

--

  Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.  

--

  Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;  

--

  защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.  

--