Глава 4

  И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?  

--

  Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.  

--

  Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".  

--

  А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;  

--

  а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.  

--

  Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:–  

--

  "Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;  

--

  Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".  

--

  Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".  

--

  то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.  

--

  И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.  

--

  и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,  

--

  Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.  

--

  Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;  

--

  понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.  

--

  Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,  

--

  (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.  

--

  Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".  

--

  Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, –  

--

  обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,  

--

  уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.  

--

  Затова му се вмени за правда.  

--

  Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,  

--

  но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,  

--

  Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.  

--