| Глава 27 |
1 |
И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. --
|
2 |
И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. --
|
3 |
На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят. --
|
4 |
и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни. --
|
5 |
И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира. --
|
6 |
Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него. --
|
7 |
И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон. --
|
8 |
И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей. --
|
9 |
Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им: --
|
10 |
Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни. --
|
11 |
Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи, --
|
12 |
И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват. --
|
13 |
И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит. --
|
14 |
Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон; --
|
15 |
и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят. --
|
16 |
И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията; --
|
17 |
и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. --
|
18 |
И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара. --
|
19 |
И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба. --
|
20 |
И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. --
|
21 |
А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба. --
|
22 |
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба; --
|
23 |
защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече, --
|
24 |
Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. --
|
25 |
Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано. --
|
26 |
Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. --
|
27 |
А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша. --
|
28 |
И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега. --
|
29 |
Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне. --
|
30 |
И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата, --
|
31 |
Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави. --
|
32 |
Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето. --
|
33 |
А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. --
|
34 |
Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине. --
|
35 |
И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде. --
|
36 |
От това всички се ободриха, та ядоха и те. --
|
37 |
И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. --
|
38 |
И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето. --
|
39 |
И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно. --
|
40 |
И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега. --
|
41 |
Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. --
|
42 |
И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга. --
|
43 |
Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо, --
|
44 |
а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата. --
|