| Глава 23 |
1 |
И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. --
|
2 |
А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. --
|
2 |
О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него. --
|
3 |
Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят! --
|
4 |
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? --
|
5 |
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си." --
|
6 |
А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. --
|
7 |
И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели. --
|
8 |
Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. --
|
9 |
И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел? --
|
10 |
И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта. --
|
11 |
И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим. --
|
12 |
И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла. --
|
13 |
Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души. --
|
14 |
Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла. --
|
15 |
Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием. --
|
16 |
Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла. --
|
17 |
Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо. --
|
18 |
И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо. --
|
19 |
(А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш? --
|
21 |
Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш. --
|
22 |
И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това. --
|
23 |
Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта. --
|
24 |
Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса. --
|
25 |
Той написа и писмо, което имаше следното съдържание: --
|
26 |
От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав. --
|
27 |
Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин. --
|
28 |
И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им; --
|
29 |
и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови. --
|
30 |
И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве]. --
|
31 |
И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида. --
|
32 |
И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта. --
|
33 |
А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла. --
|
34 |
А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече: --
|
35 |
Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория. --
|