Глава 20

  След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.  

--

  И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.  

--

  И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,  

--

  И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.  

--

  А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;  

--

  и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.  

--

  И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.  

--

  И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.  

--

  И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.  

--

  Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.  

--

  След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.  

--

  А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.  

--

  А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.  

--

  И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.  

--

  И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.  

--

  Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.  

--

  А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.  

--

  И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас  

--

  в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;  

--

  как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,  

--

  като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.  

--

  И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,  

--

  освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.  

--

  Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.  

--

  И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.  

--

  Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;  

--

  защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.  

--

  Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.  

--

  Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;  

--

  и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.  

--

  Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.  

--

  И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.  

--

  Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.  

--

  Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.  

--

  Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.  

--

  Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.  

--

  И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.  

--

  наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.  

--