| Глава 24 |
1 |
А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. --
|
2 |
И намериха камъка отвален от гроба. --
|
2 |
О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. --
|
3 |
И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. --
|
4 |
И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. --
|
5 |
И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? --
|
6 |
Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, --
|
7 |
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне. --
|
8 |
И спомниха си думите му. --
|
9 |
И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. --
|
10 |
А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите. --
|
11 |
А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха. --
|
12 |
А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. --
|
13 |
И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии*(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим. --
|
14 |
И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало. --
|
15 |
И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; --
|
16 |
Но очите им се удържаха да Го не познаят. --
|
17 |
И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. --
|
18 |
И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни? --
|
19 |
И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; --
|
21 |
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това. --
|
22 |
При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, --
|
23 |
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. --
|
24 |
И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели. --
|
25 |
И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! --
|
26 |
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? --
|
27 |
И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. --
|
28 |
И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч. --
|
29 |
Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. --
|
30 |
И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. --
|
31 |
И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. --
|
32 |
И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? --
|
33 |
И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, --
|
34 |
които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. --
|
35 |
Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба. --
|
36 |
И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам! --
|
37 |
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. --
|
38 |
И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? --
|
39 |
Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам. --
|
40 |
И като рече това, показа им ръцете и нозете си. --
|
41 |
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? --
|
42 |
И дадоха му част от печена риба [и меден сок]. --
|
43 |
И взе та яде пред тях. --
|
44 |
И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. --
|
45 |
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. --
|
46 |
И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, --
|
47 |
и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. --
|
48 |
Вие сте свидетели на това. --
|
49 |
И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе. --
|
50 |
И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови. --
|
51 |
И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето. --
|
52 |
И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; --
|
53 |
и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин]. --
|