| Глава 23 |
1 |
Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата. --
|
2 |
И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар. --
|
2 |
О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса. --
|
3 |
А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш. --
|
4 |
И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек. --
|
5 |
А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук. --
|
6 |
А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът. --
|
7 |
И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим. --
|
8 |
А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него. --
|
9 |
И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори. --
|
10 |
А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. --
|
11 |
Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата. --
|
12 |
В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг. --
|
13 |
Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им: --
|
14 |
Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате. --
|
15 |
Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. --
|
16 |
И тъй, като Го накажа, ще Го пусна. --
|
17 |
А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник]. --
|
18 |
Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава. --
|
19 |
(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница). --
|
21 |
А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го! --
|
22 |
А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна. --
|
23 |
Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха. --
|
24 |
И Пилат реши да изпълни искането им: --
|
25 |
Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им. --
|
26 |
И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса. --
|
27 |
И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него. --
|
28 |
А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; --
|
29 |
защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. --
|
30 |
Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. --
|
31 |
Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото? --
|
32 |
И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят. --
|
33 |
И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво. --
|
34 |
А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. --
|
35 |
И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник. --
|
36 |
Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: --
|
37 |
Ако си Юдейският цар, избави Себе Си. --
|
38 |
А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар. --
|
39 |
И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! --
|
40 |
А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? --
|
41 |
И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. --
|
42 |
И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. --
|
43 |
А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. --
|
44 |
А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, --
|
45 |
като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. --
|
46 |
И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна. --
|
47 |
И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен. --
|
48 |
А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди. --
|
49 |
А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. --
|
50 |
И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, --
|
51 |
който не беше се съгласил с намерението и делото им,_— от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,_— --
|
52 |
той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло. --
|
53 |
И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган. --
|
54 |
И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше. --
|
55 |
И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му. --
|
56 |
И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта. --
|