Bulgarian Bible

Лука 7

Лука

Index

Глава 8

1


 

  И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,  

 

 

--

2


 

  и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,  

 

 

--

3


 

  и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.  

 

 

--

4


 

  И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:  

 

 

--

5


 

  Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.  

 

 

--

6


 

  А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.  

 

 

--

7


 

  Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.  

 

 

--

8


 

  А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.  

 

 

--

9


 

  А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.  

 

 

--

10


 

  Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.  

 

 

--

11


 

  Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.  

 

 

--

12


 

  А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.  

 

 

--

13


 

  Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.  

 

 

--

14


 

  Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.  

 

 

--

15


 

  А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.  

 

 

--

16


 

  И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.  

 

 

--

17


 

  Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.  

 

 

--

18


 

  Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.  

 

 

--

19


 

  И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.  

 

 

--

20


 

  И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.  

 

 

--

21


 

  А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.  

 

 

--

22


 

  А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.  

 

 

--

23


 

  А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.  

 

 

--

24


 

  И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.  

 

 

--

25


 

  И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?  

 

 

--

26


 

  И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.  

 

 

--

27


 

  И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.  

 

 

--

28


 

  Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!  

 

 

--

29


 

  Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.  

 

 

--

30


 

  Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.  

 

 

--

31


 

  И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.  

 

 

--

32


 

  А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.  

 

 

--

33


 

  И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.  

 

 

--

34


 

  А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.  

 

 

--

35


 

  И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.  

 

 

--

36


 

  И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.  

 

 

--

37


 

  И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.  

 

 

--

38


 

  А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:  

 

 

--

39


 

  Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.  

 

 

--

40


 

  А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.  

 

 

--

41


 

  И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;  

 

 

--

42


 

  защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.  

 

 

--

43


 

  И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,  

 

 

--

44


 

  се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.  

 

 

--

45


 

  И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]  

 

 

--

46


 

  Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.  

 

 

--

47


 

  И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.  

 

 

--

48


 

  А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!  

 

 

--

49


 

  Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.  

 

 

--

50


 

  А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.  

 

 

--

51


 

  И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.  

 

 

--

52


 

  И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.  

 

 

--

53


 

  А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.  

 

 

--

54


 

  Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!  

 

 

--

55


 

  И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.  

 

 

--

56


 

  И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.  

 

 

--

Лука 9

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: