| Глава 6 |
1 |
И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него. --
|
2 |
И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? И: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му? --
|
2 |
О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше. --
|
3 |
Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. --
|
4 |
А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом. --
|
5 |
И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. --
|
6 |
И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше. --
|
7 |
И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове. --
|
8 |
И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса; --
|
9 |
но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи. --
|
10 |
И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам. --
|
11 |
И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях. --
|
12 |
И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. --
|
13 |
И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха. --
|
14 |
И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него. --
|
15 |
А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци. --
|
16 |
Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал. --
|
17 |
Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена. --
|
18 |
Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. --
|
19 |
А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; --
|
21 |
И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, --
|
22 |
и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам. --
|
23 |
И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми. --
|
24 |
А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя. --
|
25 |
И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя. --
|
26 |
И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже. --
|
27 |
И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата, --
|
28 |
и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. --
|
29 |
И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб. --
|
30 |
И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили. --
|
31 |
И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат. --
|
32 |
И отидоха с ладията на уединено място насаме. --
|
33 |
А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха. --
|
34 |
И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. --
|
35 |
И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно; --
|
36 |
разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. --
|
37 |
А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат? --
|
38 |
А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. --
|
39 |
И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева. --
|
40 |
И те насядаха на редици, по сто и по петдесет. --
|
41 |
И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките. --
|
42 |
И всички ядоха и се наситиха. --
|
43 |
И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите. --
|
44 |
А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже. --
|
45 |
И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа. --
|
46 |
И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли. --
|
47 |
И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата. --
|
48 |
И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. --
|
49 |
А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; --
|
50 |
защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! --
|
51 |
И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си. --
|
52 |
Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло. --
|
53 |
И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата. --
|
54 |
И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха; --
|
55 |
и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той. --
|
56 |
И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха. --
|