| Глава 3 |
1 |
Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва. --
|
2 |
Пукот на бичове се чува, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници. --
|
3 |
Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им. --
|
4 |
Това е поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си. --
|
5 |
Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти. --
|
6 |
Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище. --
|
7 |
Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе? --
|
8 |
Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови води? --
|
9 |
Етиопия, и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници. --
|
10 |
Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги. --
|
11 |
Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля. --
|
12 |
Всичките ти крепости ще бъдат Като смоковници с първозрелите си смокини; Ако се затресат; Ще паднат в устата на ядящия. --
|
13 |
Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти. --
|
14 |
Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си, Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ. --
|
15 |
Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца. --
|
16 |
(Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) Както изедникът опустоши и отлетя, --
|
17 |
Така и коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето, бягат, И не се познава мястото гдето бяха. --
|
18 |
Пастирите ти задрямват царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира. --
|
19 |
Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти? --
|