Bulgarian Bible

Данаил 4

Данаил

Index

Глава 5

1


 

  Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.  

 

 

--

2


 

  Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.  

 

 

--

3


 

  Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.  

 

 

--

4


 

  Пиеха вино, и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.  

 

 

--

5


 

  В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.  

 

 

--

6


 

  Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.  

 

 

--

7


 

  Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците, и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки, рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му, и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.  

 

 

--

8


 

  Влязоха прочее всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.  

 

 

--

9


 

  Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.  

 

 

--

10


 

  От думите на царя и на големците му овдовялата царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки, рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.  

 

 

--

11


 

  Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум, и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти Навуходоносор, -дядо ти, казвам, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците, и на астролозите,  

 

 

--

12


 

  защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки, и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на написаното.  

 

 

--

13


 

  Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки, рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?  

 

 

--

14


 

  Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум, и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.  

 

 

--

15


 

  И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.  

 

 

--

16


 

  Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.  

 

 

--

17


 

  Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.  

 

 

--

18


 

  Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;  

 

 

--

19


 

  и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.  

 

 

--

20


 

  Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,  

 

 

--

21


 

  и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, додето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.  

 

 

--

22


 

  А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, ако и да знаеше всичко това,  

 

 

--

23


 

  но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил.  

 

 

--

24


 

  Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.  

 

 

--

25


 

  И ето писанието, което се написа: М’не, М’не, Т’кел, у Фарсин.  

 

 

--

26


 

  Ето и значението на това нещо: М’не, Бог е преброил дните на твоето царство, и го е свършил;  

 

 

--

27


 

  Т’кел, Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;  

 

 

--

28


 

  П’рес, Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.  

 

 

--

29


 

  Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.  

 

 

--

30


 

  В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.  

 

 

--

31


 

  И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.  

 

 

--

Данаил 6

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: