| Глава 7 |
1 |
Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки: --
|
2 |
Застани в портата на дома Господен, Та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, Които влизате през тези порти, за да се поклоните Господу. --
|
3 |
Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, И Аз ще ви утвърдя на това място. --
|
4 |
Не уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това. --
|
5 |
Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си; Ако съдите съвършено право между човека и ближния му; --
|
6 |
Ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, И не проливате невинна кръв на това място, Нито следвате чужди богове за ваша повреда; --
|
7 |
Тогава ще ви направя да живеете на това място, В земята, която дадох на бащите от века и до века. --
|
8 |
Ето, вие уповавате на лъжливи думи, От които няма да се ползувате. --
|
9 |
Като крадете, убивате, прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо, и кадите на Ваала, И следвате други богове, които не сте познавали --
|
10 |
Дохождате ли после да стоите пред мене в тоя дом, Който се нарича с Моето име, И да казвате - Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости? --
|
11 |
Тоя дом, който се нарича с Моето име, Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ. --
|
12 |
Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, Гдето в начало настаних името си, Та вижте що му сторих Поради злодеянието на людете Си Израиля. --
|
13 |
И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, И ви виках, но не отговорихте; --
|
14 |
Затова, ще направя на дома, който се нарича с Моето име, На който вие уповавате, И на мястото, което дадох вам и на бащите ви, Както направих на Сило. --
|
15 |
И ще ви отхвърля от лицето Си Както отхвърлих всичките ви братя, Цялото Ефремово потомство. --
|
16 |
Затова, ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствувай пред мене; Защото няма да те послушам. --
|
17 |
Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици? --
|
18 |
Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят. --
|
19 |
Но Мене ли разгневяват? казва Господ, - Дали не себе си разгневяват за посрамяване на своите лица? --
|
20 |
Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек, и на животно, На полските дървета, и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне. --
|
21 |
Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото и от тях. --
|
22 |
Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В денят, когато ги изведох из Египетската земя; --
|
23 |
Но това им заповядах, като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъде Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, За да благоденствувате. --
|
24 |
Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред. --
|
25 |
От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги пращах; --
|
26 |
Те обаче не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха врата си; Постъпиха по-зле от бащите си. --
|
27 |
Затова, говори им всички тия думи, Но те няма да те послушат; Тоже извикай към тях, Но те не ще ти отговорят. --
|
28 |
Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог, Нито приема наставления; Честността изчезна и се изгуби от устата им. --
|
29 |
Острижи косата си, дъщерьо ерусалимска, и хвърли я, И плачи със силен глас по голите височини; Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи. --
|
30 |
Защото Юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име, та го оскверниха. --
|
31 |
И издигнаха високите места на Тофет, Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Нещо, което не съм заповядал, нито ми е дохождало на ум*. --
|
32 |
Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но долина на клането; Защото ще погребват в Тофет, понеже не ще остане място другаде; --
|
33 |
И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове; И не ще има кой да ги плаши. --
|
34 |
Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по Ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невястата; Защото земята ще запустее. --
|