| Глава 7 |
1 |
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането. --
|
2 |
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си. --
|
3 |
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява. --
|
4 |
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие. --
|
5 |
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните; --
|
6 |
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета. --
|
7 |
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето. --
|
8 |
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният. --
|
9 |
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните. --
|
10 |
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това. --
|
11 |
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето; --
|
12 |
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат. --
|
13 |
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво? --
|
14 |
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него. --
|
15 |
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си. --
|
16 |
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш? --
|
17 |
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си? --
|
18 |
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези) --
|
19 |
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града. --
|
20 |
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши. --
|
20 |
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления. --
|
21 |
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне; --
|
22 |
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти. --
|
23 |
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене. --
|
24 |
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери? --
|
25 |
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост; --
|
26 |
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея. --
|
27 |
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината; --
|
28 |
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих. --
|