| Глава 1 |
1 |
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: - --
|
2 |
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. --
|
3 |
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето? --
|
4 |
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои. --
|
5 |
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява. --
|
6 |
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения. --
|
7 |
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват. --
|
8 |
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане. --
|
9 |
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето. --
|
10 |
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас. --
|
11 |
Не се помнят предишните поколения ; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир. --
|
12 |
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим; --
|
13 |
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него. --
|
14 |
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър. --
|
15 |
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои. --
|
16 |
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание. --
|
17 |
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър. --
|
18 |
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал. --
|