| Глава 8 |
1 |
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си? --
|
2 |
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя; --
|
3 |
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите: --
|
4 |
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада. --
|
5 |
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце --
|
6 |
Послушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото. --
|
7 |
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми. --
|
8 |
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако. --
|
9 |
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание. --
|
10 |
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато. --
|
11 |
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея. --
|
12 |
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли. --
|
13 |
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста. --
|
14 |
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата. --
|
15 |
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда. --
|
16 |
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии. --
|
17 |
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят. --
|
18 |
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата. --
|
19 |
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро. --
|
20 |
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието, --
|
21 |
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им. --
|
22 |
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела. --
|
23 |
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята. --
|
24 |
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода. --
|
25 |
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена, --
|
26 |
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света. --
|
27 |
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната. --
|
28 |
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната, --
|
29 |
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята. --
|
30 |
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него. --
|
31 |
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада. --
|
32 |
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища. --
|
33 |
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри. --
|
34 |
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми, --
|
35 |
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа; --
|
36 |
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта. --
|