| Глава 1 |
1 |
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар, --
|
2 |
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи, --
|
3 |
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост, --
|
4 |
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа, --
|
5 |
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала, --
|
6 |
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им. --
|
7 |
Страх от Господа е начало на* мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката. --
|
8 |
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си, --
|
9 |
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти. --
|
10 |
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш. --
|
11 |
Ако рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния, --
|
12 |
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, --
|
13 |
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи, --
|
14 |
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; - --
|
15 |
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им, --
|
16 |
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв. --
|
17 |
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица. --
|
18 |
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот. --
|
19 |
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него. --
|
20 |
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите, --
|
21 |
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си: --
|
22 |
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието? --
|
23 |
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми. --
|
24 |
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше, --
|
25 |
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, - --
|
26 |
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът, --
|
27 |
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат, --
|
28 |
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. --
|
29 |
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа, --
|
30 |
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение, --
|
31 |
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици. --
|
32 |
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие, --
|
33 |
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло. --
|