| Глава 18 |
1 |
(По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга* Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя. --
|
2 |
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула --
|
3 |
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си. --
|
4 |
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха. --
|
5 |
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. --
|
6 |
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му. --
|
7 |
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той. --
|
8 |
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него. --
|
9 |
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му. --
|
10 |
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила. --
|
11 |
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци. --
|
12 |
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища. --
|
13 |
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища. --
|
14 |
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути. --
|
15 |
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти. --
|
16 |
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води. --
|
17 |
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене. --
|
18 |
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка. --
|
19 |
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене. --
|
20 |
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме, --
|
21 |
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие. --
|
22 |
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил. --
|
23 |
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си. --
|
24 |
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му. --
|
25 |
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш. --
|
26 |
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш. --
|
27 |
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш. --
|
28 |
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми; --
|
29 |
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена. --
|
30 |
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него. --
|
31 |
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог? --
|
32 |
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми, --
|
33 |
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места. --
|
34 |
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък. --
|
35 |
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик. --
|
36 |
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха. --
|
37 |
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших. --
|
38 |
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми. --
|
39 |
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене. --
|
40 |
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят. --
|
41 |
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша. --
|
42 |
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата. --
|
43 |
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене, --
|
44 |
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват. --
|
45 |
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища. --
|
46 |
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми, --
|
47 |
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена, --
|
48 |
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника. --
|
49 |
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея. --
|
50 |
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века. --
|