| Глава 39 |
1 |
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? --
|
2 |
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? - --
|
3 |
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си. --
|
4 |
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях. --
|
5 |
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец, --
|
6 |
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище? --
|
7 |
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара. --
|
8 |
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина. --
|
9 |
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли? --
|
10 |
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе? --
|
11 |
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си? --
|
12 |
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти? --
|
13 |
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са? --
|
14 |
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта, --
|
15 |
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче. --
|
16 |
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности: --
|
17 |
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум. --
|
18 |
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му. --
|
19 |
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива? --
|
20 |
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно. --
|
21 |
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията. --
|
22 |
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча, --
|
23 |
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата. --
|
24 |
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост. --
|
25 |
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането. --
|
26 |
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг? --
|
27 |
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините? --
|
28 |
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места. --
|
29 |
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч. --
|
30 |
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той. --
|