| Глава 29 |
1 |
И Иов още продължи беседата си като казваше: --
|
2 |
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше, --
|
3 |
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината; --
|
4 |
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми; --
|
5 |
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене; --
|
6 |
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло! --
|
7 |
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара, --
|
8 |
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави; --
|
9 |
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си; --
|
10 |
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им; --
|
11 |
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене; --
|
12 |
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник. --
|
13 |
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата. --
|
14 |
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона. --
|
15 |
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия. --
|
16 |
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене. --
|
17 |
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му. --
|
18 |
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка. --
|
19 |
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми. --
|
20 |
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми. --
|
21 |
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми. --
|
22 |
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях; --
|
23 |
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд. --
|
24 |
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят* светлостта на лицето ми. --
|
25 |
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените. --
|