| Глава 17 |
1 |
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака. --
|
2 |
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им! --
|
3 |
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене? --
|
4 |
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш. --
|
5 |
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат. --
|
6 |
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях. --
|
7 |
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка. --
|
8 |
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия. --
|
9 |
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си. --
|
10 |
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен. --
|
11 |
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха. --
|
12 |
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината, --
|
13 |
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, --
|
14 |
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте, --
|
15 |
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми? --
|
16 |
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. --
|