| Глава 18 |
1 |
А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахава; и ще дам дъжд на земята. --
|
2 |
Илия, прочее, отиде да се яви на Ахава. А гладът бе тежък в Самария. --
|
3 |
А Ахав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа; --
|
4 |
защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода). --
|
5 |
И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните. --
|
6 |
И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл съм по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път. --
|
7 |
И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие: --
|
8 |
А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. --
|
9 |
А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие? --
|
10 |
Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук , той зеклеваше царството и народа, че не са те намерили. --
|
11 |
А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. --
|
12 |
А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не знай; и така, когато отида да известя на Ахаава, че си тук , и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си. --
|
13 |
Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода? --
|
14 |
А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие! --
|
15 |
Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя. --
|
16 |
И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. А Ахаав отиде да посрещне Илия. --
|
17 |
А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля? --
|
18 |
А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите. --
|
19 |
Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза. --
|
20 |
И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил. --
|
21 |
Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума. --
|
22 |
Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже. --
|
23 |
Те, прочее, нека ни дадат две юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу. --
|
24 |
Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал. --
|
25 |
И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу. --
|
26 |
И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали. --
|
27 |
А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди. --
|
28 |
И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях. --
|
29 |
И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава. --
|
30 |
Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен; --
|
31 |
защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти. --
|
32 |
И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе. --
|
33 |
И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дърветата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата. --
|
34 |
И рече: Повторете. И повториха. --
|
35 |
И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода. --
|
36 |
А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща. --
|
37 |
Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире. --
|
38 |
Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа. --
|
39 |
И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог. --
|
40 |
И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла. --
|
41 |
Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд. --
|
42 |
И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие: а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си, --
|
43 |
и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти. --
|
44 |
И седем пъти той рече: Ето, малък облак колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът. --
|
45 |
А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отида в Езраил. --
|
46 |
И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел. --
|