| Глава 18 |
1 |
И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа. --
|
2 |
И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. --
|
3 |
Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа. --
|
4 |
Още Ионатан съблече мантията, който беше с него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си. --
|
5 |
И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, о обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на Сауловите служители. --
|
6 |
А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали. --
|
7 |
И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките хиляди. --
|
8 |
А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? --
|
9 |
И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око. --
|
10 |
И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. --
|
11 |
И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти. --
|
12 |
И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил. --
|
13 |
Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете. --
|
14 |
И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него. --
|
15 |
Затова Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него. --
|
16 |
А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях. --
|
17 |
Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него. --
|
18 |
И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет? --
|
19 |
Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена. --
|
20 |
А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно. --
|
21 |
И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет. --
|
22 |
И Саул заповяда на слугите си, казвайки : Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя е към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя. --
|
23 |
И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен. --
|
24 |
И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид. --
|
25 |
А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вино, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците. --
|
26 |
А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат определените за това дни. --
|
27 |
Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. --
|
28 |
И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше. --
|
29 |
И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги. --
|
30 |
И филистимските началници пак излизаха на бой ; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит. --
|