| Глава 11 |
1 |
И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше неколцина в края на стана. --
|
2 |
Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана. --
|
3 |
И нарече се онова място Тавера+, защото огън от Господа гореше между тях. --
|
4 |
И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем? --
|
5 |
Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук; --
|
6 |
а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна. --
|
7 |
(А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий. --
|
8 |
И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло. --
|
9 |
Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна). --
|
10 |
И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея. --
|
11 |
Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде? --
|
12 |
Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им? --
|
13 |
От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем. --
|
14 |
Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене. --
|
15 |
Ако постъпиш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си. --
|
16 |
Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе. --
|
17 |
И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам. --
|
18 |
И кажи на людете: Очистете си за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете. --
|
19 |
Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена, --
|
20 |
но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет? --
|
21 |
И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец. --
|
22 |
Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни? --
|
23 |
А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се обърне ли с тебе думата Ми, или не. --
|
24 |
И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра. --
|
25 |
Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха. --
|
26 |
Обаче двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана. --
|
27 |
И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана. --
|
28 |
И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им. --
|
29 |
А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях! --
|
30 |
И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини. --
|
31 |
Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята. --
|
32 |
Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра на-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана. --
|
33 |
А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва. --
|
34 |
И нарекоха това място Киврот-атаава*, защото там бяха погребани лакомите люде. --
|
35 |
А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот. --
|